Feb 23, 2009, 10:08 AM

Самота

  Poetry » Love
1K 0 3

 

 

                          САМОТА

Когато всичките парчета са събрани

и аз съм тук, макар и полужива...

тогава идваш Ти - да заличиш останалите рани

от таз любов неискрено красива.

Ти пак си тук, до мене... силна...

Ти пак си тук, готова да ме приютиш

в прегръдката си топла, мила...

Аз идвам, но в ръцете ти боли...!

Но Ти си тук и само тебе имам...

безкрайна спътнице на Любовта...

и носиш спомените, неговото име,

но аз ще те наричам... Самота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиха ти е разхвърлян и образа на смотата не е изграден добре
    Ако го пооправиш,може да стане по-добър
  • да но не сме на 13 и "прости ми" ако се изразявам прекалено простичко за вкуса ти.Не държа да мина метър при тебе
  • оригинално ... ако бях на 13 и ти на толкова
    и бяхме прочели в живота си само ... народни приказки на еди какви си народи ... тц ... и тогава не минава метър при мене ...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...