Отново идваш, стъпваш плахо и не искаш никой да те види.

Като неканен гост потропваш на вратата,

знам името ти, ти си самотата.

Пак си чула отдалече, че тъгата ме е налетяла, и реши да ме посетиш, както прави приятелка стара.

Влез, не стой на прага, поеми си дъх...

Почини си, дълъг бил е твоят път.

И на теб не ти е лесно всяка съдба да 

преживяваш, чудя се само как си все така

красива и не остаряваш.

Снежнобяла рокля, черни къдрави коси,

очи като диаманти, а усмивката ти

по-силно от слънцето блести!

Толкова си изящна, но носиш в себе си тъга, наранена си от някого и бягаш,

като слушаш за чуждата съдба.

Седни, изслушай ме и мен, нека всичко ти 

разкажа, целия си живот като на филм

ще ти покажа.

Така ще ми олекне, отнеси със себе си и 

моята тъга, и моля те недей я връщай,

сбогом, Самота!!!