Отново идваш, стъпваш плахо и не искаш никой да те види.
Като неканен гост потропваш на вратата,
знам името ти, ти си самотата.
Пак си чула отдалече, че тъгата ме е налетяла, и реши да ме посетиш, както прави приятелка стара.
Влез, не стой на прага, поеми си дъх...
Почини си, дълъг бил е твоят път.
И на теб не ти е лесно всяка съдба да
преживяваш, чудя се само как си все така
красива и не остаряваш.
Снежнобяла рокля, черни къдрави коси,
очи като диаманти, а усмивката ти
по-силно от слънцето блести! ...