Отново идваш, стъпваш плахо и не искаш никой да те види.
Като неканен гост потропваш на вратата,
знам името ти, ти си самотата.
Пак си чула отдалече, че тъгата ме е налетяла, и реши да ме посетиш, както прави приятелка стара.
Влез, не стой на прага, поеми си дъх...
Почини си, дълъг бил е твоят път.
И на теб не ти е лесно всяка съдба да
преживяваш, чудя се само как си все така
красива и не остаряваш.
Снежнобяла рокля, черни къдрави коси,
очи като диаманти, а усмивката ти
по-силно от слънцето блести!
Толкова си изящна, но носиш в себе си тъга, наранена си от някого и бягаш,
като слушаш за чуждата съдба.
Седни, изслушай ме и мен, нека всичко ти
разкажа, целия си живот като на филм
ще ти покажа.
Така ще ми олекне, отнеси със себе си и
моята тъга, и моля те недей я връщай,
сбогом, Самота!!!
© Виктория Тодорова Всички права запазени