Една тъга се вкопчи здраво в мене,
уплашено погледнах във нощта.
Прозореца ми каза, че валеше
в света навън - един голям рапан.
И мислите ми сиви, безпосочни
приличаха на миг от странен сън.
Нали с нещата тъмни и самотни,
не можех нощ поредна да заспя.
Една тъга целуна мойто чело.
И с пръст одраска свития гръбнак
Така разбрах - студено е в сърцето,
като да видиш гръб на непознат.