16 ago 2017, 10:28

Самота

  Poesía » Otra
407 2 3

Една тъга се вкопчи здраво в мене, 
уплашено погледнах във нощта. 
Прозореца ми каза, че валеше 
в света навън - един голям рапан. 

 

И мислите ми сиви, безпосочни 
приличаха на миг от странен сън. 
Нали с нещата тъмни и самотни, 
не можех нощ поредна да заспя. 

 

Една тъга целуна мойто чело. 
И с пръст одраска свития гръбнак 
Така разбрах - студено е в сърцето, 
като да видиш гръб на непознат. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...