16 авг. 2017 г., 10:28

Самота

400 2 3

Една тъга се вкопчи здраво в мене, 
уплашено погледнах във нощта. 
Прозореца ми каза, че валеше 
в света навън - един голям рапан. 

 

И мислите ми сиви, безпосочни 
приличаха на миг от странен сън. 
Нали с нещата тъмни и самотни, 
не можех нощ поредна да заспя. 

 

Една тъга целуна мойто чело. 
И с пръст одраска свития гръбнак 
Така разбрах - студено е в сърцето, 
като да видиш гръб на непознат. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...