16 авг. 2017 г., 10:28

Самота

406 2 3

Една тъга се вкопчи здраво в мене, 
уплашено погледнах във нощта. 
Прозореца ми каза, че валеше 
в света навън - един голям рапан. 

 

И мислите ми сиви, безпосочни 
приличаха на миг от странен сън. 
Нали с нещата тъмни и самотни, 
не можех нощ поредна да заспя. 

 

Една тъга целуна мойто чело. 
И с пръст одраска свития гръбнак 
Така разбрах - студено е в сърцето, 
като да видиш гръб на непознат. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...