Самота
Когато майски рози не цъфтят
и Слънцето зад облаци се крие,
тогава птиците в небето не летят,
а на човек от мъка иде му да пие.
Когато тънем в тишина гробовна
над чувствата гнева е взел превез,
разхождат се влечуги и змия отровна,
стои си безучастно птичето в кафез.
Тогава тъмни сенки властват във гората,
единствено са мравките в конвой,
излезнали напук на самотата,
но кой допусна я в гората, кой?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Тасева Todos los derechos reservados
