Миранда (Виктория Тасева)
165 619
Jan 15, 2018, 2:07 AM

Самота 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
435 0 5

 

Когато майски рози не цъфтят
и Слънцето зад облаци се крие,
тогава птиците в небето не летят,
а на човек от мъка иде му да пие.

 

Когато тънем в тишина гробовна
над чувствата гнева е взел превез,
разхождат се влечуги и змия отровна,
стои си безучастно птичето в кафез.

 

Тогава тъмни сенки властват във гората,
единствено са мравките в конвой,
излезнали напук на самотата,
но кой допусна я в гората, кой?

© Виктория Тасева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви Марго,Влади, Пепи, Многоцветна и Айше! Мисля че това ми е стила на писане, но ще се опитам да напиша нещо по-ведро следващия път!
  • Прекрасно. От тъга се ражда цвете.
  • Стана ми тъжно. Много хубаво си го написала. Дано да не е твоето настроение, Виктория!
  • Има и такива моменти в живота, важното е да отминават...и това ще мине. Поздрави, Вики!
  • Тъжна си. Прегръщам те с обич, за да се усмихнеш.
Random works
: ??:??