Самота
"Когато в стаята ми има самота, хващам я под ръка и тръгвам нанякъде" Vania Lippké
Тръгни със мене, Самота!
Не искаш... или пък не можеш...
Изпий сълзата ми! Виж тя
блести по голата ти кожа.
Аз много обич ще ти дам.
Ще те прегръщам, ще те грея.
Не зная всичко, ала знам,
как всяка скръб да разпилея.
Ще те закрилям, Самота,
от мислите си полудели.
Ще ти разказвам за Страстта,
за счупени усмивки бели.
Ти замълчи! Не ме кори!
Как жал от погледа ти плисна...
Че, щом навън се зазори,
на примката ти ще увисна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
