Самота

Поэзия

653 7 5

"Когато в стаята ми има самота, хващам я под ръка и тръгвам нанякъде" Vania Lippké

Тръгни със мене, Самота!
Не искаш... или пък не можеш...
Изпий сълзата ми! Виж тя
блести по голата ти кожа.

Аз много обич ще ти дам.
Ще те прегръщам, ще те грея.
Не зная всичко, ала знам,
как всяка скръб да разпилея.

Ще те закрилям, Самота,
от мислите си полудели.
Ще ти разказвам за Страстта,
за счупени усмивки бели.

Ти замълчи! Не ме кори!
Как жал от погледа ти плисна...
Че, щом навън се зазори,
на примката ти ще увисна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Комплименти...!

2018-12-07T19:43:34+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Много е силно, макар и тъжно! Прекрасно - поздравления!

2018-12-07T17:45:37+02:00
e4i (Елена)

Силна, безнадежна самота. Не я харесвам, но пък твори искрена поезия, която бърка в душата. Поздрав Нина!

2018-12-07T17:34:15+02:00
Самодива (Вики)

Тежко, драматично, обречено... Браво, Нина!

2018-12-07T15:21:38+02:00
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

Останах безмълвна, Нинче!

2018-12-07T14:37:52+02:00