Dec 7, 2018, 2:34 PM

Самота

  Poetry
654 7 5

 

"Когато в стаята ми има самота, хващам я под ръка и тръгвам нанякъде"    Vania Lippké

 

Тръгни със мене, Самота! 
Не искаш... или пък не можеш...
Изпий сълзата ми! Виж тя
блести по голата ти кожа.

Аз много обич ще ти дам. 
Ще те прегръщам, ще те грея.
Не зная всичко, ала знам,
как всяка скръб да разпилея.

Ще те закрилям, Самота,
от мислите си полудели.
Ще ти разказвам за Страстта,
за счупени усмивки бели.

Ти замълчи! Не ме кори! 
Как жал от погледа ти плисна...
Че, щом навън се зазори,
на примката ти ще увисна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...