Mimoza20 (Мария Николова) Mimoza20 (Мария Николова)
13 123
3 mar 2019, 22:40

Самота

2.5K 5 7

Душата ми е бяло разстояние

Само, безбрежно, синкаво море

Смехът ми, цяло състояние

Хвърчилото на весело сърце

Крадци, намират се отдавна

В душата ми свещена да надничат

Бедняци са, от обичта коварна.

Името ми, учат се да сричат.

Ах!... после и един лъжец

Дланите му бяха цяла клада

Говореше с думи на светец

Избяга със свитъка от своята плеада.

Лъжата! Толкова я мразя!

След този миг на самота

Успях! Аз егото му да прегазят

От облаците пих вода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Поздравления за хубавото стихотворение, което буди размисли в читателя!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Когато смехът е " хвърчилото на весело сърце" светът също ни се усмихва и сякаш става по-добър!💕
    Поздравявам те, Мимоза!🌹
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Много хубав стих. Поздравление, Мария!
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    Благодаря Ви ,! Да довърша...За мене е важно да се преодоляват успешно и справедливо взаимоотношенията , Да живеем без корист. Да се освобождаваме,претворяване.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    От облаците пи вода! Всеки ги има в живота си тия персонажи, но не всеки пие вода от облаците! Браво! Поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0