3 mar 2019, 22:40

Самота

2.5K 5 7

Душата ми е бяло разстояние

Само, безбрежно, синкаво море

Смехът ми, цяло състояние

Хвърчилото на весело сърце

Крадци, намират се отдавна

В душата ми свещена да надничат

Бедняци са, от обичта коварна.

Името ми, учат се да сричат.

Ах!... после и един лъжец

Дланите му бяха цяла клада

Говореше с думи на светец

Избяга със свитъка от своята плеада.

Лъжата! Толкова я мразя!

След този миг на самота

Успях! Аз егото му да прегазят

От облаците пих вода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за хубавото стихотворение, което буди размисли в читателя!
  • Когато смехът е " хвърчилото на весело сърце" светът също ни се усмихва и сякаш става по-добър!💕
    Поздравявам те, Мимоза!🌹
  • Много хубав стих. Поздравление, Мария!
  • Благодаря Ви ,! Да довърша...За мене е важно да се преодоляват успешно и справедливо взаимоотношенията , Да живеем без корист. Да се освобождаваме,претворяване.
  • От облаците пи вода! Всеки ги има в живота си тия персонажи, но не всеки пие вода от облаците! Браво! Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...