Самота

Поэзия » Философская

2.5K 5 7

Душата ми е бяло разстояние

Само, безбрежно, синкаво море

Смехът ми, цяло състояние

Хвърчилото на весело сърце

Крадци, намират се отдавна

В душата ми свещена да надничат

Бедняци са, от обичта коварна.

Името ми, учат се да сричат.

Ах!... после и един лъжец

Дланите му бяха цяла клада

Говореше с думи на светец

Избяга със свитъка от своята плеада.

Лъжата! Толкова я мразя!

След този миг на самота

Успях! Аз егото му да прегазят

От облаците пих вода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Литатру (Величка Богданова - Литатру)

Поздравления за хубавото стихотворение, което буди размисли в читателя!

2022-04-15T22:56:09+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Когато смехът е " хвърчилото на весело сърце" светът също ни се усмихва и сякаш става по-добър!💕
Поздравявам те, Мимоза!🌹

2021-06-29T11:49:32+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много хубав стих. Поздравление, Мария!

2019-03-05T22:33:35+02:00
Mimoza20 (Мария Николова)

Благодаря Ви ,! Да довърша...За мене е важно да се преодоляват успешно и справедливо взаимоотношенията , Да живеем без корист. Да се освобождаваме,претворяване.

2019-03-05T09:11:31+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

От облаците пи вода! Всеки ги има в живота си тия персонажи, но не всеки пие вода от облаците! Браво! Поздрави!

2019-03-05T08:13:29+02:00