Mimoza20 (Мария Николова)
121 754
3.03.2019 г., 22:40 ч.

Самота 

  Поезия » Философска
2052 5 7

Душата ми е бяло разстояние

Само, безбрежно, синкаво море

Смехът ми, цяло състояние

Хвърчилото на весело сърце

Крадци, намират се отдавна

В душата ми свещена да надничат

Бедняци са, от обичта коварна.

Името ми, учат се да сричат.

Ах!... после и един лъжец

Дланите му бяха цяла клада

Говореше с думи на светец

Избяга със свитъка от своята плеада.

Лъжата! Толкова я мразя!

След този миг на самота

Успях! Аз егото му да прегазят

От облаците пих вода!

© Мария Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??