Mar 3, 2019, 10:40 PM

Самота

2.5K 5 7

Душата ми е бяло разстояние

Само, безбрежно, синкаво море

Смехът ми, цяло състояние

Хвърчилото на весело сърце

Крадци, намират се отдавна

В душата ми свещена да надничат

Бедняци са, от обичта коварна.

Името ми, учат се да сричат.

Ах!... после и един лъжец

Дланите му бяха цяла клада

Говореше с думи на светец

Избяга със свитъка от своята плеада.

Лъжата! Толкова я мразя!

След този миг на самота

Успях! Аз егото му да прегазят

От облаците пих вода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за хубавото стихотворение, което буди размисли в читателя!
  • Когато смехът е " хвърчилото на весело сърце" светът също ни се усмихва и сякаш става по-добър!💕
    Поздравявам те, Мимоза!🌹
  • Много хубав стих. Поздравление, Мария!
  • Благодаря Ви ,! Да довърша...За мене е важно да се преодоляват успешно и справедливо взаимоотношенията , Да живеем без корист. Да се освобождаваме,претворяване.
  • От облаците пи вода! Всеки ги има в живота си тия персонажи, но не всеки пие вода от облаците! Браво! Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...