Душата ми е бяло разстояние
Само, безбрежно, синкаво море
Смехът ми, цяло състояние
Хвърчилото на весело сърце
Крадци, намират се отдавна
В душата ми свещена да надничат
Бедняци са, от обичта коварна.
Името ми, учат се да сричат.
Ах!... после и един лъжец
Дланите му бяха цяла клада
Говореше с думи на светец
Избяга със свитъка от своята плеада.
Лъжата! Толкова я мразя!
След този миг на самота
Успях! Аз егото му да прегазят
От облаците пих вода!
© Мария Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
