Самота, самата, самота,
какво ли е това?
За приятели ли бродя
или сълзи роня.
Всичко ме разстройва,
усмивките ти настройва,
не знам къде ходя,
знам мойта диагноза.
Илюстраторка станах аз,
на мойта тъга, но тогаз,
видях я светлината -
синоним на свободата,
но ето че затвори се вратата,
за мен щастие няма.
Живота стана по-труден,
а дома още по-уютен.
© Krisiana Zhelyazkova Todos los derechos reservados