16.08.2022 г., 8:53

Самота

427 0 0

Самота, самата, самота, 

какво ли е това? 

За приятели ли бродя

или сълзи роня. 

Всичко ме разстройва, 

усмивките ти настройва, 

не знам къде ходя, 

знам мойта диагноза. 

 

Илюстраторка станах аз, 

на мойта тъга, но тогаз, 

видях я светлината -

синоним на свободата, 

но ето че затвори се вратата, 

за мен щастие няма. 

Живота стана по-труден, 

а дома още по-уютен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krisiana Zhelyazkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...