r_iva (Райна Иванова)
95 638
16 sept 2022, 10:26

Самота 

  Poesía
392 3 7

Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.

 

Тук мъката до мене все лежи,
затиснала е с камък тишината.
Самотата тежко в ъгъла мълчи
и тъмнина се спуска над душата.

 

Отлитат без надежда сиви дни
и зимен студ в нощите ме чака.
Очите пак се пълнят със сълзи,
невидими, пресъхващи в мрака…

© Райна Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??