r_iva (Райна Иванова)
94 643
16.09.2022 г., 10:26 ч.

Самота 

  Поезия
337 3 7

Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.

 

Тук мъката до мене все лежи,
затиснала е с камък тишината.
Самотата тежко в ъгъла мълчи
и тъмнина се спуска над душата.

 

Отлитат без надежда сиви дни
и зимен студ в нощите ме чака.
Очите пак се пълнят със сълзи,
невидими, пресъхващи в мрака…

© Райна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??