Самота
Без рани болка в тялото гори,
и в настояще миналото връща.
От спомени в леглото ми вали,
а после бавно суша ме прегръща.
Тук мъката до мене все лежи,
затиснала е с камък тишината.
Самотата тежко в ъгъла мълчи
и тъмнина се спуска над душата.
Отлитат без надежда сиви дни
и зимен студ в нощите ме чака.
Очите пак се пълнят със сълзи,
невидими, пресъхващи в мрака…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райна Иванова Все права защищены
