23 oct 2024, 9:35

Самота

479 0 0

Телефона се превърна

като в някъв сувенир.

В магазина да го върна,

после да почина в мир.

 

Жив насила две години

просто, за да чакам звън.

В мене вече нямам сили,

искам си го вечния сън.

 

Телефона не звъни,

звънеца вкъщи и той умря.

Изчаках вече доста дни,

сърцето в мен се разболя.

 

Настани се самотата

и превзе ми целия свят.

Черно вкара ми в душата,

да се чувствам като в ад.

 

Допоследно се надявам

аз да чуя нечий глас,

за минута да избягам

от кошмара, от този бяс.

 

Телефона го държа

на сто процента зареден.

И го пазя от дъжда,

дето пада все над мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Krischo Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...