23.10.2024 г., 9:35

Самота

471 0 0

Телефона се превърна

като в някъв сувенир.

В магазина да го върна,

после да почина в мир.

 

Жив насила две години

просто, за да чакам звън.

В мене вече нямам сили,

искам си го вечния сън.

 

Телефона не звъни,

звънеца вкъщи и той умря.

Изчаках вече доста дни,

сърцето в мен се разболя.

 

Настани се самотата

и превзе ми целия свят.

Черно вкара ми в душата,

да се чувствам като в ад.

 

Допоследно се надявам

аз да чуя нечий глас,

за минута да избягам

от кошмара, от този бяс.

 

Телефона го държа

на сто процента зареден.

И го пазя от дъжда,

дето пада все над мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Krischo Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...