Телефона се превърна
като в някъв сувенир.
В магазина да го върна,
после да почина в мир.
Жив насила две години
просто, за да чакам звън.
В мене вече нямам сили,
искам си го вечния сън.
Телефона не звъни,
звънеца вкъщи и той умря.
Изчаках вече доста дни,
сърцето в мен се разболя.
Настани се самотата
и превзе ми целия свят.
Черно вкара ми в душата,
да се чувствам като в ад.
Допоследно се надявам
аз да чуя нечий глас,
за минута да избягам
от кошмара, от този бяс.
Телефона го държа
на сто процента зареден.
И го пазя от дъжда,
дето пада все над мен.
© Krischo Все права защищены