Телефона се превърна

като в някъв сувенир.

В магазина да го върна,

после да почина в мир.

Жив насила две години

просто, за да чакам звън.

В мене вече нямам сили,

искам си го вечния сън.

Телефона не звъни,

звънеца вкъщи и той умря.

Изчаках вече доста дни,

сърцето в мен се разболя.

Настани се самотата

и превзе ми целия свят.

Черно вкара ми в душата,

да се чувствам като в ад.

Допоследно се надявам

аз да чуя нечий глас,

за минута да избягам

от кошмара, от този бяс.

Телефона го държа

на сто процента зареден.

И го пазя от дъжда,

дето пада все над мен.