Самота

Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата! 
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг... 
Неканена тя влезе и се настани 
във най-сакралните ми кътчета на моята душа... 
Погледнах я без страх и тихо казах: "Остани! 
За кой ли път - Добре си ми дошла!" 
Във въздуха пространството увисна 
и чувства хиляди ме връхлетяха - 
объркаха те всички мои мисли, 
ала съзрях тогава в самотата красотата! 
Че туй дълбоко състояние 
на търсещия винаги човек - 
разравя с пръсти същността му и помага му, 
за да излезе той от пътя си нелек - 
когато чувства се сред чужди свой 
и чужд сред свои... Самотата е крещяла! 
Когат умира всеки ден по малко и във него 
тя - самотата - е горяла и боляла! 
Тогаз разбираш ти, че самотата 
човешко и нормално чувство е, тъй както и тъгата! 
Ала без нея нямаше да сме познали любовта 
с неповторимия си и разтърсващ вкус... 
И точно самотата ни помага да излезем от пасивността, 
да устремим се пак напред, да търсим любовта! 
Понякога и любовта боли! 
Но всеки предпочита болка от любов! 
Стани сега ти Самота и си тръгни! 
И благодаря, все пак, че даде сили ми за нов живот! 

Елена Найденова - Sun

Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-172636