Самота
Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата!
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг...
Неканена тя влезе и се настани
във най-сакралните ми кътчета на моята душа...
Погледнах я без страх и тихо казах: "Остани!
За кой ли път - Добре си ми дошла!"
Във въздуха пространството увисна
и чувства хиляди ме връхлетяха -
объркаха те всички мои мисли, ...