Самота
Самота
Почука някой тази вечер на вратата,
отворих и огледах се, но никой не видях...
Тогава я познах! До болка моята позната - Самотата!
Тя гмурна се дълбоко в мене и прескочи моя праг...
Неканена тя влезе и се настани
във най-сакралните ми кътчета на моята душа...
Погледнах я без страх и тихо казах: "Остани!
За кой ли път - Добре си ми дошла!"
Във въздуха пространството увисна
и чувства хиляди ме връхлетяха -
объркаха те всички мои мисли,
ала съзрях тогава в самотата красотата!
Че туй дълбоко състояние
на търсещия винаги човек -
разравя с пръсти същността му и помага му,
за да излезе той от пътя си нелек -
когато чувства се сред чужди свой
и чужд сред свои... Самотата е крещяла!
Когат умира всеки ден по малко и във него
тя - самотата - е горяла и боляла!
Тогаз разбираш ти, че самотата
човешко и нормално чувство е, тъй както и тъгата!
Ала без нея нямаше да сме познали любовта
с неповторимия си и разтърсващ вкус...
И точно самотата ни помага да излезем от пасивността,
да устремим се пак напред, да търсим любовта!
Понякога и любовта боли!
Но всеки предпочита болка от любов!
Стани сега ти Самота и си тръгни!
И благодаря, все пак, че даде сили ми за нов живот!
Елена Найденова - Sun
Тук може да видите стиха ми, облечен в клип:
http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-172636
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Найденова Всички права запазени
