мери28 (Мария Тодорова)
7 0
15 abr 2007, 17:21

самота 

  Poesía
612 0 3
Звездите светят пак в нощта,
а аз отново съм сама,
не знам дори с кого и как,
аз болката си да излея с яд.

Настъпва пак нощта
и аз съм с молив във ръка
и си изливам мъката
върху белите листа.

Отново чувствам самотата
и сълзите напират в моите очи
и глас ми шепне в тишината:
"Лъжливи са твоите мечти!"

За хляб и милост аз не моля,
а за малко нежност и любов,
дори да е голяма мойта воля,
никой веч не чува моя зов.

© Мария Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??