самота
Звездите светят пак в нощта,
а аз отново съм сама,
не знам дори с кого и как,
аз болката си да излея с яд.
Настъпва пак нощта
и аз съм с молив във ръка
и си изливам мъката
върху белите листа.
Отново чувствам самотата
и сълзите напират в моите очи
и глас ми шепне в тишината:
"Лъжливи са твоите мечти!"
За хляб и милост аз не моля,
а за малко нежност и любов,
дори да е голяма мойта воля,
никой веч не чува моя зов.
а аз отново съм сама,
не знам дори с кого и как,
аз болката си да излея с яд.
Настъпва пак нощта
и аз съм с молив във ръка
и си изливам мъката
върху белите листа.
Отново чувствам самотата
и сълзите напират в моите очи
и глас ми шепне в тишината:
"Лъжливи са твоите мечти!"
За хляб и милост аз не моля,
а за малко нежност и любов,
дори да е голяма мойта воля,
никой веч не чува моя зов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Тодорова Все права защищены
Браво 
