vega666 (Младен Мисана)
1567 14350
17 abr 2015, 20:49  

Самотата 

  Poesía » Filosófica
796 1 21

 

Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада Самотата... -
Онова отверстие над мен. -
Замахналият залез над житата...
Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня...

И това, което
ще ме придружава
по-нататък!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за вниманието, Кръстина! Много късно виждам коментара ти. Мога само да ти пожелая една силна 2016-а година и да се завърнеш в Откровения!
  • Хубавото на самотата е, че ни прави самодостатъчни, когато се научим да умеем това до съвършенство, тогава философията за смисъла на човешкия живот, вече няма да е същата... Ще настъпи нова ера за човешкия род и нищо вече няма да е същото... Поздрави и от мен, Мисана, за поредния оригинален философски стих, който субективно преоткрива обективната гледна точка за същността и смисъла на земния живот!
  • Благодаря, Фабер! Трогнат съм от вниманието ти.

    Мерси, Маги! И ти ми припомняш красиви и тъжни неща от живота с поезията си. А не мислиш ли, че красотата е любов с тъгата?:

    "Красотата е любов с тъгата,
    миг в мига на залеза несбъднат...
    Тихият, нечут от никой вятър,
    нежно поривите ти прегръщат..." /Черен Джак/

    и още:

    "Защо от срещата с красивото остава чувството за смърт...?" /Черен Джак/.

    Много настроение и за двама ви!
  • самотата ли...
    липса е... и жажда неутолима
    за всичко, което до болка обичам
    и не мога да имам...

    ех, мисана... припомняш ми едни
    и красиви, и тъжни неща от живота..
  • Хубаво, Мисана!

    П.п. А и щом Андромаха го е забелязала и оценила...
  • Няма проблем. И аз все още не се разбирам.

    Поздрав!
  • Благодаря ви: Майче, Андромаха, Доче, Тони, Мария Николова, Лейди Фокс, Евелина, Таня, Ивон и Никола, за вниманието, което ми оказахте! Трогнат съм. Пожелавам ви много хубава съботна вечер и неделен ден и ви поздравявам с една мелодия:

    https://www.youtube.com/watch?v=K0qQ7AHpzwY
  • Всеки стих е метафора,а всъщност колко е разбираемо!Поредното хубаво стихо,Мисана!Въздейства настрахващо!Харесах и го оценявам високо!
    Поздрави от мен!
  • Навява тъга..., звучи по философски, докосващо..., - но пък реално погледнато в днешно време как да се чувстваме самотни..., светът е така устроен, че почти не сме сами, особено като се имат в предвид всичките начини за комуникация. Ако в къщи, в нашият, в единно-организираният ни свят, се почувстваме сами, в стая с 5, 10 или повече души, ако никой от тях не те разбира и нямаш с кого да общуваш пълноценно, ти си самотен...!!!

    "Онова отверстие над мен...,
    Замахналият залез над житата..."
  • "Краката се люлеят -
    пада самота...
    Онова отверствие над мен -
    ЗАМАХНАЛИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ЖИВОТА..."
    Надупчените покриви пищят, ка то предопредителен сигнал...Настръхнах от жестоката истина.Поздравявам те за тази тръба, която натискаш, за да зазвъни.Хора, отворете слуха си! Поздрав и хубав ден и дано го има!
  • "Парчето песен, във което е
    увит
    металическият тембър на деня..."

    Прилича самотата на клеймо
    обреченото бъдеще белязало
    със знака на несбъдната любов.
    А песента е краят на фантазиите...
  • Мерси за вниманието, Василке! Хубави празнични дни от мен!

    Благодаря ти, Елица, че оцени творбата ми и написа толкова интересен коментар към нея! Ти - с конкретната си и безпристрастна визия, си основният стимул за моето писане. Много съм ти задължен!

    И на теб желая щастливо прекарване на празничните дни!

    Мерси, Ина! Тъкмо, когато си мислех, че напълно си ме забравила, или си ми обидена за нещо, ти се появи с тези толкова мили думи и силно ме зарадва.

    Сърдечно ти благодаря и ти желая много щастие и нови поетични полети в най-високото поетично небе!
  • Ръкопляскам на този прекрасен стих, Мисана. Истински запечатващи се, инстригуващи образи, съчетани с твоята си атмосфера. Много ми хареса и те поздравявам за това малко съкровище, което си сътворил /по-добро от почти всякога, според мен/. Поезия (:
  • Още една проява на творческа дързост и търсене...
    Докосва всички сетива, Мисана.
    Поздрави, с пожелание за много вдъхновение и успехи!
  • Пада самотата и така боли. Усетих я. Поздрав!
  • Благодаря ти за участието, Мариана!
    Отсъствието на някого може да повлияе единствено в квантовия свят, както ни учи квантовата механика. Но защо имам чувството, че в твоя случай квантовата механика ще бъде опровергана.

    Приятна вечер от мен!
  • Ех, Мисана! Колко време не съм влизала и нищо не се е променило – пак си на първа линия! Тъкмо четох нещо на Анабел– "Несамота" и след това ти пък "Самота" Направо ме приземи!С този металически тембър на деня...Хубава вечер!
  • Трогнат съм от думите и от вниманието ти, Рени! Ти усещаш образите
    сякаш от плът и кръв. Впечатлен съм силно!
  • Младене, чух "надупчените покриви пищят..." - сред свистенето на куршуми от въздишки, молитви, вперен взор и тътена на изстреляни надежди - "покривите" и са надупчени и пищят. Впечатлена съм: "Замахналият залез над житата..." - да, към житата се замахва уви когато са в зрялост!Топъл поздрав от мен!
  • Благодаря ти, Пламена! От мен приятна вечер!
  • Успях да усетя тази Самота от стиха ти.
    Тъжна и потискаща. Но иначе въздействащ стих!
    Поздрави, Мисан!
Propuestas
: ??:??