17 abr 2015, 20:49  

Самотата

1.3K 1 21

 

Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада Самотата... -
Онова отверстие над мен. -
Замахналият залез над житата...
Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня...

И това, което
ще ме придружава
по-нататък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за вниманието, Кръстина! Много късно виждам коментара ти. Мога само да ти пожелая една силна 2016-а година и да се завърнеш в Откровения!
  • Хубавото на самотата е, че ни прави самодостатъчни, когато се научим да умеем това до съвършенство, тогава философията за смисъла на човешкия живот, вече няма да е същата... Ще настъпи нова ера за човешкия род и нищо вече няма да е същото... Поздрави и от мен, Мисана, за поредния оригинален философски стих, който субективно преоткрива обективната гледна точка за същността и смисъла на земния живот!
  • Благодаря, Фабер! Трогнат съм от вниманието ти.

    Мерси, Маги! И ти ми припомняш красиви и тъжни неща от живота с поезията си. А не мислиш ли, че красотата е любов с тъгата?:

    "Красотата е любов с тъгата,
    миг в мига на залеза несбъднат...
    Тихият, нечут от никой вятър,
    нежно поривите ти прегръщат..." /Черен Джак/

    и още:

    "Защо от срещата с красивото остава чувството за смърт...?" /Черен Джак/.

    Много настроение и за двама ви!
  • самотата ли...
    липса е... и жажда неутолима
    за всичко, което до болка обичам
    и не мога да имам...

    ех, мисана... припомняш ми едни
    и красиви, и тъжни неща от живота..
  • Хубаво, Мисана!

    П.п. А и щом Андромаха го е забелязала и оценила...

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...