Apr 17, 2015, 8:49 PM  

Самотата

1.3K 1 21

 

Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада Самотата... -
Онова отверстие над мен. -
Замахналият залез над житата...
Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня...

И това, което
ще ме придружава
по-нататък!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти за вниманието, Кръстина! Много късно виждам коментара ти. Мога само да ти пожелая една силна 2016-а година и да се завърнеш в Откровения!
  • Хубавото на самотата е, че ни прави самодостатъчни, когато се научим да умеем това до съвършенство, тогава философията за смисъла на човешкия живот, вече няма да е същата... Ще настъпи нова ера за човешкия род и нищо вече няма да е същото... Поздрави и от мен, Мисана, за поредния оригинален философски стих, който субективно преоткрива обективната гледна точка за същността и смисъла на земния живот!
  • Благодаря, Фабер! Трогнат съм от вниманието ти.

    Мерси, Маги! И ти ми припомняш красиви и тъжни неща от живота с поезията си. А не мислиш ли, че красотата е любов с тъгата?:

    "Красотата е любов с тъгата,
    миг в мига на залеза несбъднат...
    Тихият, нечут от никой вятър,
    нежно поривите ти прегръщат..." /Черен Джак/

    и още:

    "Защо от срещата с красивото остава чувството за смърт...?" /Черен Джак/.

    Много настроение и за двама ви!
  • самотата ли...
    липса е... и жажда неутолима
    за всичко, което до болка обичам
    и не мога да имам...

    ех, мисана... припомняш ми едни
    и красиви, и тъжни неща от живота..
  • Хубаво, Мисана!

    П.п. А и щом Андромаха го е забелязала и оценила...

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...