Apr 17, 2015, 8:49 PM  

Самотата 

  Poetry » Phylosophy
1152 1 21
Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада Самотата... -
Онова отверстие над мен. -
Замахналият залез над житата...
Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??