17.04.2015 г., 20:49  

Самотата

1.3K 1 21

 

Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада Самотата... -
Онова отверстие над мен. -
Замахналият залез над житата...
Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня...

И това, което
ще ме придружава
по-нататък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за вниманието, Кръстина! Много късно виждам коментара ти. Мога само да ти пожелая една силна 2016-а година и да се завърнеш в Откровения!
  • Хубавото на самотата е, че ни прави самодостатъчни, когато се научим да умеем това до съвършенство, тогава философията за смисъла на човешкия живот, вече няма да е същата... Ще настъпи нова ера за човешкия род и нищо вече няма да е същото... Поздрави и от мен, Мисана, за поредния оригинален философски стих, който субективно преоткрива обективната гледна точка за същността и смисъла на земния живот!
  • Благодаря, Фабер! Трогнат съм от вниманието ти.

    Мерси, Маги! И ти ми припомняш красиви и тъжни неща от живота с поезията си. А не мислиш ли, че красотата е любов с тъгата?:

    "Красотата е любов с тъгата,
    миг в мига на залеза несбъднат...
    Тихият, нечут от никой вятър,
    нежно поривите ти прегръщат..." /Черен Джак/

    и още:

    "Защо от срещата с красивото остава чувството за смърт...?" /Черен Джак/.

    Много настроение и за двама ви!
  • самотата ли...
    липса е... и жажда неутолима
    за всичко, което до болка обичам
    и не мога да имам...

    ех, мисана... припомняш ми едни
    и красиви, и тъжни неща от живота..
  • Хубаво, Мисана!

    П.п. А и щом Андромаха го е забелязала и оценила...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...