17.04.2015 г., 20:49 ч.
Самотата
Пада Самотата като ято -
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе.
...Краката се люлеят -
пада Самотата... -
Онова отверстие над мен. -
Замахналият залез над житата...
Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня...
И това, което
ще ме придружава
по-нататък!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти за вниманието, Кръстина! Много късно виждам коментара ти. Мога само да ти пожелая една силна 2016-а година и да се завърнеш в Откровения!
-
Хубавото на самотата е, че ни прави самодостатъчни, когато се научим да умеем това до съвършенство, тогава философията за смисъла на човешкия живот, вече няма да е същата... Ще настъпи нова ера за човешкия род и нищо вече няма да е същото... Поздрави и от мен, Мисана, за поредния оригинален философски стих, който субективно преоткрива обективната гледна точка за същността и смисъла на земния живот!
-
Благодаря, Фабер! Трогнат съм от вниманието ти.
Мерси, Маги! И ти ми припомняш красиви и тъжни неща от живота с поезията си. А не мислиш ли, че красотата е любов с тъгата?:
"Красотата е любов с тъгата,
миг в мига на залеза несбъднат...
Тихият, нечут от никой вятър,
нежно поривите ти прегръщат..." /Черен Джак/
и още:
"Защо от срещата с красивото остава чувството за смърт...?" /Черен Джак/.
Много настроение и за двама ви! -
самотата ли...
липса е... и жажда неутолима
за всичко, което до болка обичам
и не мога да имам...
ех, мисана... припомняш ми едни
и красиви, и тъжни неща от живота.. -
Хубаво, Мисана!
П.п. А и щом Андромаха го е забелязала и оценила... -
Няма проблем. И аз все още не се разбирам.
Поздрав! -
Благодаря ви: Майче, Андромаха, Доче, Тони, Мария Николова, Лейди Фокс, Евелина, Таня, Ивон и Никола, за вниманието, което ми оказахте! Трогнат съм. Пожелавам ви много хубава съботна вечер и неделен ден и ви поздравявам с една мелодия:
https://www.youtube.com/watch?v=K0qQ7AHpzwY -
Всеки стих е метафора,а всъщност колко е разбираемо!Поредното хубаво стихо,Мисана!Въздейства настрахващо!Харесах и го оценявам високо!
Поздрави от мен! -
Навява тъга..., звучи по философски, докосващо..., - но пък реално погледнато в днешно време как да се чувстваме самотни..., светът е така устроен, че почти не сме сами, особено като се имат в предвид всичките начини за комуникация. Ако в къщи, в нашият, в единно-организираният ни свят, се почувстваме сами, в стая с 5, 10 или повече души, ако никой от тях не те разбира и нямаш с кого да общуваш пълноценно, ти си самотен...!!!
"Онова отверстие над мен...,
Замахналият залез над житата..." -
"Краката се люлеят -
пада самота...
Онова отверствие над мен -
ЗАМАХНАЛИЯТ ЗАЛЕЗ НАД ЖИВОТА..."
Надупчените покриви пищят, ка то предопредителен сигнал...Настръхнах от жестоката истина.Поздравявам те за тази тръба, която натискаш, за да зазвъни.Хора, отворете слуха си! Поздрав и хубав ден и дано го има! -
"Парчето песен, във което е
увит
металическият тембър на деня..."
Прилича самотата на клеймо
обреченото бъдеще белязало
със знака на несбъдната любов.
А песента е краят на фантазиите... -
Мерси за вниманието, Василке! Хубави празнични дни от мен!
Благодаря ти, Елица, че оцени творбата ми и написа толкова интересен коментар към нея! Ти - с конкретната си и безпристрастна визия, си основният стимул за моето писане. Много съм ти задължен!
И на теб желая щастливо прекарване на празничните дни!
Мерси, Ина! Тъкмо, когато си мислех, че напълно си ме забравила, или си ми обидена за нещо, ти се появи с тези толкова мили думи и силно ме зарадва.
Сърдечно ти благодаря и ти желая много щастие и нови поетични полети в най-високото поетично небе! -
Ръкопляскам на този прекрасен стих, Мисана. Истински запечатващи се, инстригуващи образи, съчетани с твоята си атмосфера. Много ми хареса и те поздравявам за това малко съкровище, което си сътворил /по-добро от почти всякога, според мен/. Поезия (:
-
Още една проява на творческа дързост и търсене...
Докосва всички сетива, Мисана.
Поздрави, с пожелание за много вдъхновение и успехи! -
Пада самотата и така боли. Усетих я. Поздрав!
-
Благодаря ти за участието, Мариана!
Отсъствието на някого може да повлияе единствено в квантовия свят, както ни учи квантовата механика. Но защо имам чувството, че в твоя случай квантовата механика ще бъде опровергана.
Приятна вечер от мен! -
Ех, Мисана! Колко време не съм влизала и нищо не се е променило – пак си на първа линия! Тъкмо четох нещо на Анабел– "Несамота" и след това ти пък "Самота" Направо ме приземи!С този металически тембър на деня...Хубава вечер!
-
Трогнат съм от думите и от вниманието ти, Рени! Ти усещаш образите
сякаш от плът и кръв. Впечатлен съм силно! -
Младене, чух "надупчените покриви пищят..." - сред свистенето на куршуми от въздишки, молитви, вперен взор и тътена на изстреляни надежди - "покривите" и са надупчени и пищят. Впечатлена съм: "Замахналият залез над житата..." - да, към житата се замахва уви когато са в зрялост!Топъл поздрав от мен!
-
Благодаря ти, Пламена! От мен приятна вечер!
-
Успях да усетя тази Самота от стиха ти.
Тъжна и потискаща. Но иначе въздействащ стих!
Поздрави, Мисан!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
