12 mar 2010, 14:56

Самотата

901 0 2

Самотата - негатив и просветление

                               Далеч от себе си

                                                          откриваш дните си

 

     Ъгълът злосторен

     пак ли тебе чака

     Като властен корен

     Той потъва в мрака

     устремен към твоята душа напира

     и на нея силно се опира

     сякаш той успява всичко да ти вземе

     ала спомени коварни той не може да превземе

     Сам-самичък те оставя

     обаче никога не те забравя

      Той намира твойте грешки

      независимо дали са човешки

     оставя те да съжаляваш

     и ненадейно да си въобразяваш

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...