me4ta16 (Гергана)
9 7
12.03.2010 г., 14:56 ч.

Самотата 

  Поезия » Бели стихове
598 0 2

Самотата - негатив и просветление

                               Далеч от себе си

                                                          откриваш дните си

 

     Ъгълът злосторен

     пак ли тебе чака

     Като властен корен

     Той потъва в мрака

     устремен към твоята душа напира

     и на нея силно се опира

     сякаш той успява всичко да ти вземе

     ала спомени коварни той не може да превземе

     Сам-самичък те оставя

     обаче никога не те забравя

      Той намира твойте грешки

      независимо дали са човешки

     оставя те да съжаляваш

     и ненадейно да си въобразяваш

© Гергана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??