Самотата
Самотата - негатив и просветление
Далеч от себе си
откриваш дните си
Ъгълът злосторен
пак ли тебе чака
Като властен корен
Той потъва в мрака
устремен към твоята душа напира
и на нея силно се опира
сякаш той успява всичко да ти вземе
ала спомени коварни той не може да превземе
Сам-самичък те оставя
обаче никога не те забравя
Той намира твойте грешки
независимо дали са човешки
оставя те да съжаляваш
и ненадейно да си въобразяваш
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Всички права запазени
