12 мар. 2010 г., 14:56

Самотата

902 0 2

Самотата - негатив и просветление

                               Далеч от себе си

                                                          откриваш дните си

 

     Ъгълът злосторен

     пак ли тебе чака

     Като властен корен

     Той потъва в мрака

     устремен към твоята душа напира

     и на нея силно се опира

     сякаш той успява всичко да ти вземе

     ала спомени коварни той не може да превземе

     Сам-самичък те оставя

     обаче никога не те забравя

      Той намира твойте грешки

      независимо дали са човешки

     оставя те да съжаляваш

     и ненадейно да си въобразяваш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...