Самотата

me4ta16 (Гергана)
9 7

12 мар. 2010 г., 14:56

Поэзия » Белые стихи

645 0 2

Самотата - негатив и просветление

Далеч от себе си

откриваш дните си

Ъгълът злосторен

пак ли тебе чака

Като властен корен

Той потъва в мрака

устремен към твоята душа напира

и на нея силно се опира

сякаш той успява всичко да ти вземе

ала спомени коварни той не може да превземе

Сам-самичък те оставя

обаче никога не те забравя

Той намира твойте грешки

независимо дали са човешки

оставя те да съжаляваш

и ненадейно да си въобразяваш