12 мар. 2010 г., 14:56

Самотата

899 0 2

Самотата - негатив и просветление

                               Далеч от себе си

                                                          откриваш дните си

 

     Ъгълът злосторен

     пак ли тебе чака

     Като властен корен

     Той потъва в мрака

     устремен към твоята душа напира

     и на нея силно се опира

     сякаш той успява всичко да ти вземе

     ала спомени коварни той не може да превземе

     Сам-самичък те оставя

     обаче никога не те забравя

      Той намира твойте грешки

      независимо дали са човешки

     оставя те да съжаляваш

     и ненадейно да си въобразяваш

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...