me4ta16 (Гергана) me4ta16 (Гергана)
9
Mar 12, 2010, 2:56 PM

Самотата

896 0 2

Самотата - негатив и просветление

                               Далеч от себе си

                                                          откриваш дните си

 

     Ъгълът злосторен

     пак ли тебе чака

     Като властен корен

     Той потъва в мрака

     устремен към твоята душа напира

     и на нея силно се опира

     сякаш той успява всичко да ти вземе

     ала спомени коварни той не може да превземе

     Сам-самичък те оставя

     обаче никога не те забравя

      Той намира твойте грешки

      независимо дали са човешки

     оставя те да съжаляваш

     и ненадейно да си въобразяваш

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0