2 oct 2017, 1:29

Самотата

  Poesía » Otra
539 0 2

 

Самотата е незаключена килия

от човешкия доживотен затвор.

Векове сред нея живеят ония,

що не искат да тлеят в коптор.  

 

Щит е от прието отчуждение

срещу несгоди, мъка и злина.

В доброто човешко е съмнение

и в съществуване на честноста.

 

Със стени и прозорци слепи,

но таванът е обсипан със звезди,

украсен с бродиращи комети

и стълби, отвеждащи към мечти.

 

Понякога сред тях тишината

разрязват щрихи и непонятни думи.

Те на тълпата не разказват,

че слънцето ранява без куршум.

 

Самотата е единична килия

сред безразлично човешко гъмжило,

в което търсиш да откриеш

нещо непознато, съкровено и мило.

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....