Самотата

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

2.10.2017 г., 1:29 ч.

Поезия » Друга

336 0 2

Самотата е незаключена килия

от човешкия доживотен затвор.

Векове сред нея живеят ония,

що не искат да тлеят в коптор.

Щит е от прието отчуждение

срещу несгоди, мъка и злина.

В доброто човешко е съмнение

и в съществуване на честноста.

Със стени и прозорци слепи,

но таванът е обсипан със звезди,

украсен с бродиращи комети

и стълби, отвеждащи към мечти.

Понякога сред тях тишината

разрязват щрихи и непонятни думи.

Те на тълпата не разказват,

че слънцето ранява без куршум.

Самотата е единична килия

сред безразлично човешко гъмжило,

в което търсиш да откриеш

нещо непознато, съкровено и мило.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.