Самотата
Самотата е незаключена килия
от човешкия доживотен затвор.
Векове сред нея живеят ония,
що не искат да тлеят в коптор.
Щит е от прието отчуждение
срещу несгоди, мъка и злина.
В доброто човешко е съмнение
и в съществуване на честноста.
Със стени и прозорци слепи,
но таванът е обсипан със звезди,
украсен с бродиращи комети
и стълби, отвеждащи към мечти.
Понякога сред тях тишината
разрязват щрихи и непонятни думи.
Те на тълпата не разказват,
че слънцето ранява без куршум.
Самотата е единична килия
сред безразлично човешко гъмжило,
в което търсиш да откриеш
нещо непознато, съкровено и мило.
© Вили Тодоров All rights reserved.
