aap (Ангел)
921 3578
21 nov 2015, 19:18

Самотен 

  Poesía
557 0 8

Не съм мошеник зная,

макар че лъгал съм и аз.

Не съм свещеник, зная

макар молитви казвал 

съм на глас.

Човек съм зная и може би

за туй греша!?

Но никому не мисля злото,

и знам че е така.

И затуй че съм добра душа.

А защото патил съм си 

от това.

Обичам го света, за него 

плакъл съм и борил.

И знам наказан ще съм 

за това, напатих се от мъка

и плаках за това.

Не искам повече да плача.

Но тази орис вече е съдба,

съдба за мен...

Защото с близки съмq но 

всъщност съм самотен.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Наде!Зарадва ме!
  • Хей,Ачо,ти пак забрави,че не си самотен.Имаш нас.Е,аз съм тук,за да ти напомня.
  • Споко приятелю не съм обиден!До нови!
  • Обмислял съм я много пъти тази идея но е твърде лесна ин не ме допълва.И благодаря за хубавият коментар.До нови
  • Знам Таничка но компа блокира а от телефона ми е трудно да следя пропуските.Благодаря за коментара.До нови!!!
  • Ачо, чудесен стих, само оправи грешчиците.
  • Благодаря Цвети за хубавият коментар.Искам да редактирам един откъс от стиха си а той е
    "И не затуй че съм".До нови!!!
  • Най-страшното е да си самотен след близки! Това е мига преди пробуждането! Просто нови енергии навлизат на земята и това което сме досега, не ни е достатъчно!!!
Propuestas
: ??:??