3 jul 2018, 1:05

Самотен

965 0 0

Чувстваш празнота

дълбоко в сърцето ти.

Тъжен, проливаш сълзи,

все едно вали дъжд.

 

Чудиш се, кога слънце

ще изгрее за теб.

Колко мъка и болка

още ще преживееш.

 

Питаш се, дали идва края

на тъжните дни или

това е просто смърт

с уханието на роза.

 

Къде си тръгнал?

По-кой път вървиш?

Колко ще видиш?

Кога ще стигнеш?

 

Въпрос след въпрос

изникват в главата ми.

Искам да открия щастие,

но вмомента има само мъка.

 

Все едно отровна стрела

прониза сърцето ми.

Единственото нещо, което виждам

е фалшивия народ!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Stoycho Kolev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...