Чувстваш празнота

дълбоко в сърцето ти.

Тъжен, проливаш сълзи,

все едно вали дъжд.

Чудиш се, кога слънце

ще изгрее за теб.

Колко мъка и болка

още ще преживееш.

Питаш се, дали идва края

на тъжните дни или

това е просто смърт

с уханието на роза.

Къде си тръгнал?

По-кой път вървиш?

Колко ще видиш?

Кога ще стигнеш?

Въпрос след въпрос

изникват в главата ми.

Искам да открия щастие,

но вмомента има само мъка.

Все едно отровна стрела

прониза сърцето ми.

Единственото нещо, което виждам

е фалшивия народ!