Самотен
967
0
0
Чувстваш празнота
дълбоко в сърцето ти.
Тъжен, проливаш сълзи,
все едно вали дъжд.
Чудиш се, кога слънце
ще изгрее за теб.
Колко мъка и болка
още ще преживееш.
Питаш се, дали идва края
на тъжните дни или
това е просто смърт
с уханието на роза.
Къде си тръгнал?
По-кой път вървиш?
Колко ще видиш?
Кога ще стигнеш?
Въпрос след въпрос
изникват в главата ми.
Искам да открия щастие,
но вмомента има само мъка.
Все едно отровна стрела
прониза сърцето ми.
Единственото нещо, което виждам
е фалшивия народ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Stoycho Kolev Всички права запазени
