3 июл. 2018 г., 01:05

Самотен

973 0 0

Чувстваш празнота

дълбоко в сърцето ти.

Тъжен, проливаш сълзи,

все едно вали дъжд.

 

Чудиш се, кога слънце

ще изгрее за теб.

Колко мъка и болка

още ще преживееш.

 

Питаш се, дали идва края

на тъжните дни или

това е просто смърт

с уханието на роза.

 

Къде си тръгнал?

По-кой път вървиш?

Колко ще видиш?

Кога ще стигнеш?

 

Въпрос след въпрос

изникват в главата ми.

Искам да открия щастие,

но вмомента има само мъка.

 

Все едно отровна стрела

прониза сърцето ми.

Единственото нещо, което виждам

е фалшивия народ!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...