3 июл. 2018 г., 01:05

Самотен

964 0 0

Чувстваш празнота

дълбоко в сърцето ти.

Тъжен, проливаш сълзи,

все едно вали дъжд.

 

Чудиш се, кога слънце

ще изгрее за теб.

Колко мъка и болка

още ще преживееш.

 

Питаш се, дали идва края

на тъжните дни или

това е просто смърт

с уханието на роза.

 

Къде си тръгнал?

По-кой път вървиш?

Колко ще видиш?

Кога ще стигнеш?

 

Въпрос след въпрос

изникват в главата ми.

Искам да открия щастие,

но вмомента има само мъка.

 

Все едно отровна стрела

прониза сърцето ми.

Единственото нещо, което виждам

е фалшивия народ!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...