3 июл. 2018 г., 01:05

Самотен

974 0 0

Чувстваш празнота

дълбоко в сърцето ти.

Тъжен, проливаш сълзи,

все едно вали дъжд.

 

Чудиш се, кога слънце

ще изгрее за теб.

Колко мъка и болка

още ще преживееш.

 

Питаш се, дали идва края

на тъжните дни или

това е просто смърт

с уханието на роза.

 

Къде си тръгнал?

По-кой път вървиш?

Колко ще видиш?

Кога ще стигнеш?

 

Въпрос след въпрос

изникват в главата ми.

Искам да открия щастие,

но вмомента има само мъка.

 

Все едно отровна стрела

прониза сърцето ми.

Единственото нещо, което виждам

е фалшивия народ!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...