31 oct 2017, 0:59

Самотен Човек

721 0 1

Страннен тип живееше над мен

в старата, проскърсваща, шептяща къща.

Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,

сам на себе си да си говори,

сам със себе си да спори.

Изглежда, че му беше тежко, когато сам-самичък

разхождаше се напред-назад по тротоара…

И въпреки, че често изглеждаше ми кисъл

с мен той винаги дършеше се добре,

поздравяваше ме все любезно,

но все един такъв тих.

С него аз така не се и сприятелих.

Мислех, че тоз човек не бе никак стока.

Такъв странен и самотен...

Един ден каза "Сбогом" и замина си.

Напоследък се замислям

като че ли започва малко да ми липсва...

Спомням си как го чувах

понякога късно през нощта,

в тъмнината, мека и дълбока.

Той не беше, той не беше никак стока, но

ние ще да сме си приличали по малко,

щом като мен и той будуваше до късно

обръщаше се в скърцащото си легло

мислейки си за живота или други някакви неща;

щом чувах го да въздиша тъй самотно

и знаех, че има поне един друг, като менe на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роско Цолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...