31 oct 2017, 0:59

Самотен Човек

717 0 1

Страннен тип живееше над мен

в старата, проскърсваща, шептяща къща.

Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,

сам на себе си да си говори,

сам със себе си да спори.

Изглежда, че му беше тежко, когато сам-самичък

разхождаше се напред-назад по тротоара…

И въпреки, че често изглеждаше ми кисъл

с мен той винаги дършеше се добре,

поздравяваше ме все любезно,

но все един такъв тих.

С него аз така не се и сприятелих.

Мислех, че тоз човек не бе никак стока.

Такъв странен и самотен...

Един ден каза "Сбогом" и замина си.

Напоследък се замислям

като че ли започва малко да ми липсва...

Спомням си как го чувах

понякога късно през нощта,

в тъмнината, мека и дълбока.

Той не беше, той не беше никак стока, но

ние ще да сме си приличали по малко,

щом като мен и той будуваше до късно

обръщаше се в скърцащото си легло

мислейки си за живота или други някакви неща;

щом чувах го да въздиша тъй самотно

и знаех, че има поне един друг, като менe на света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роско Цолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...