31.10.2017 г., 0:59

Самотен Човек

720 0 1

Страннен тип живееше над мен

в старата, проскърсваща, шептяща къща.

Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,

сам на себе си да си говори,

сам със себе си да спори.

Изглежда, че му беше тежко, когато сам-самичък

разхождаше се напред-назад по тротоара…

И въпреки, че често изглеждаше ми кисъл

с мен той винаги дършеше се добре,

поздравяваше ме все любезно,

но все един такъв тих.

С него аз така не се и сприятелих.

Мислех, че тоз човек не бе никак стока.

Такъв странен и самотен...

Един ден каза "Сбогом" и замина си.

Напоследък се замислям

като че ли започва малко да ми липсва...

Спомням си как го чувах

понякога късно през нощта,

в тъмнината, мека и дълбока.

Той не беше, той не беше никак стока, но

ние ще да сме си приличали по малко,

щом като мен и той будуваше до късно

обръщаше се в скърцащото си легло

мислейки си за живота или други някакви неща;

щом чувах го да въздиша тъй самотно

и знаех, че има поне един друг, като менe на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роско Цолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...