2 ene 2013, 21:26

Самотен декември

  Poesía » Otra
748 0 1

 

-----

 

Натрупа сняг. Наежи се асфалтът
за битка с пелената над земята,
а Снежният човек сълзи кобалтови
през ледените копчета замята.
Замръзнаха следи от длан, набучила
на тяло-сняг, безжизнено и нямо —
метла и повод — може би за куче,
но в този студ и куче даже няма...

А вятърът свисти и го прегръща
със северни и безразлични пръсти,
с хабери от плашило — тъжно също,
насред поле от сняг, с палто прокъсано.
Чирикащи врабци безредно припкат
по вехтите надупчени ревери —
единствени следи от летен припек.
Едва ли зрънце-щедрост ще намерят!

И мен затрупа. В дланите премина
тревожно и неясно пожелание,
но Дядото не слезе през комина
остана си несбъднато, от лани...
Декември е. И днес — един и същи,
студът профилактично ме ужили,
а с мен към самотата се завръщат
човек от сняг и полското плашило.

 

-----

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...