-----
Натрупа сняг. Наежи се асфалтът
за битка с пелената над земята,
а Снежният човек сълзи кобалтови
през ледените копчета замята.
Замръзнаха следи от длан, набучила
на тяло-сняг, безжизнено и нямо —
метла и повод — може би за куче,
но в този студ и куче даже няма...
А вятърът свисти и го прегръща
със северни и безразлични пръсти,
с хабери от плашило — тъжно също, ...