2.01.2013 г., 21:26

Самотен декември

746 0 1

 

-----

 

Натрупа сняг. Наежи се асфалтът
за битка с пелената над земята,
а Снежният човек сълзи кобалтови
през ледените копчета замята.
Замръзнаха следи от длан, набучила
на тяло-сняг, безжизнено и нямо —
метла и повод — може би за куче,
но в този студ и куче даже няма...

А вятърът свисти и го прегръща
със северни и безразлични пръсти,
с хабери от плашило — тъжно също,
насред поле от сняг, с палто прокъсано.
Чирикащи врабци безредно припкат
по вехтите надупчени ревери —
единствени следи от летен припек.
Едва ли зрънце-щедрост ще намерят!

И мен затрупа. В дланите премина
тревожно и неясно пожелание,
но Дядото не слезе през комина
остана си несбъднато, от лани...
Декември е. И днес — един и същи,
студът профилактично ме ужили,
а с мен към самотата се завръщат
човек от сняг и полското плашило.

 

-----

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...