Самотен като есен ламинирана с листа

Poesía

819 12 7

ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.

В пустинята на истините ще попивам -

обезводнено, непокорно късче вятър.

...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Образност и философски наброски!
Лиричен заряд, който натоварва словото със смислова обаятелност.
Поздравления, Младен!

2019-09-18T15:44:57+03:00
генек (Георги Коновски)

Отново странно и познато, необичайно и нормално...

2019-09-18T12:33:44+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Красива образност, която ме навежда на размисли за сълзи, болка, липса, истини, ранимост, но и силен дух в настоящето, миналото и бъдещето. Много силни вибрации има като усещане! Поздрави!

2019-09-18T00:57:02+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Прекрасна миниатюра със силен метафоричен заряд!...

2019-09-18T00:29:24+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Силно до задъхване и вик!
От душата ти роден светлик!

2019-09-17T23:54:26+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0