17 сент. 2019 г., 21:02  

Самотен като есен ламинирана с листа

818 12 7

ще падам - дъжд от ситните отвори на душата.

В пустинята на истините ще попивам -

обезводнено, непокорно късче вятър.

...И хищни залези и изгреви ще ме изпиват...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Образност и философски наброски!
    Лиричен заряд, който натоварва словото със смислова обаятелност.
    Поздравления, Младен!
  • Отново странно и познато, необичайно и нормално...
  • Красива образност, която ме навежда на размисли за сълзи, болка, липса, истини, ранимост, но и силен дух в настоящето, миналото и бъдещето. Много силни вибрации има като усещане! Поздрави!
  • Прекрасна миниатюра със силен метафоричен заряд!...
  • Силно до задъхване и вик!
    От душата ти роден светлик!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...